Политиката на британското правителство за заплатите в публичния сектор е лоша

Правителството на Обединеното кралство е изправено пред „зима на недоволство“ в обществените услуги. В отговор то настоява, че не може да си позволи по-високо заплащане и се стреми да ограничи правото на държавните служители да стачкуват. Това може да проработи политически, но няма смисъл от икономическа гледна точка. Заплащането в публичния сектор трябва да бъде определено на нива, необходими за привличане и мотивиране на необходимия персонал. Ръстът на инфлацията не променя тази логика, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Откакто консерваторите дойдоха на власт през май 2010 г., общото реално средно заплащане (включително бонусите) се е повишило с 5,5% в частния сектор до септември 2022 г., но е спаднало с 5,9% в публичния. Стряскащо е, че между януари 2021 г. и септември 2022 г. средното реално заплащане в частния сектор се е понижило с 1,5%, но в публичния е спаднало със 7,7%. Всъщност целият спад в реалните заплати в публичния сектор от 2010 г. насам настъпи през последните две години.

Толкова голямо намаление на реалните заплати в публичния сектор не би могло да се случи без високата инфлация. Но би ли искал някои да се намали реалното заплащане при липса на покачване в нивото на цените? Отговорът е: да. Обединеното кралство претърпя голямо влошаване на своите „условия на търговия“. Така цените на вноса му рязко се повишиха спрямо тези на износа. Обединеното кралство е по-бедно, отколкото би било, ако покачването на цените на енергията, преди всичко, не се беше случило. Част от тази корекция на реалните доходи трябва да се отдаде на заплатите. Следователно известен спад в реалните доходи не е нито изненадващ, нито неуместен. Инфлацията просто подчерта това.

Но дори ако известен спад на реалните доходи в икономиката е логичен, защо спадът в публичния сектор трябва да е много по-голям от този в частния?

Човек може да каже, че контролът върху заплатите в публичния сектор е ефективен начин за предотвратяване на спирала заплати-цени, че правителството не може да си позволи повече да плаща на работниците в публичния сектор или че инфлацията е възможност за намаляване на прекомерните нива на заплащане в публичния сектор, особено когато се вземат предвид екстрите в него, особено щедрите пенсии.

Нито един от тези аргументи няма основания.

Относно първия, Бен Заранко от Института за фискални изследвания (IFS) посочва, че „е трудно да си представим как увеличението на заплатите в публичния сектор може пряко да допринесе за спиралата заплати-цени“, като се има предвид липсата на цени в публичния сектор. Нито пък, отбелязва той, може да се твърди, че заплащането в публичния сектор е довело до инфлацията, тъй като изостава много. Преди всичко, политиката на заплащане няма да намали инфлацията. Това изисква макроикономически мерки.

По отношение на втория аргумент, решението на правителството да не повишава заплатите в съответствие със ръста им в частния сектор не е защото то не може да си позволи да го направи. Данъците можеха да се вдигнат, ако имаше воля. Това на практика е политическо решение служителите в публичния сектор да плащат за нефинансираните обещания на правителството.

Относно последния аргумент, както IFS отбеляза в своя Зелен бюджет от октомври 2022 г., средното заплащане в публичния сектор е по-високо, отколкото в частния, но това предимство изчезва, когато се отчетат характеристиките на работниците - възраст, опит, квалификации и т.н. Когато това се вземе предвид работниците в публичния сектор получават малко по-ниско заплащане от тези в частния. Всъщност съотношението сега е по-неблагоприятно за тях, отколкото когато и да било през последните 30 години. Вярно е, че ако вземем предвид и пенсионните вноски на работодателя, през 2021 г. на служителите в публичния сектор е плащано средно с 6 процента повече от тези в частния сектор. Но това леко предимство със сигурност е намаляло още повече през 2022 г.

Преди всичко тестът за това дали заплащането е подходящо е дали то поддържа услугите на нивата, които правителството е обещало. Ясно е, че има значителен недостиг на ключови служители, както и широко разпространени опасения относно тяхното качество. В този дух данните от Националната здравна служба „показват 11,9 процента свободни работни места към 30 септември 2022 г. в рамките на групата регистрирани медицински сестри (47 496 свободни места). Това е увеличение спрямо същия период на предходната година, когато нивото на свободните работни места в групата беше 10,5% (39 931 свободни места)“. Данните също така показват драматичен дефицит при набирането на учители по предмети като физика или дизайн и технологии.

Както твърди Крис Кук, правителството трябва да се запита дали заплащането в публичния сектор е на ниво, което ще поддържа предоставянето на необходимите услуги. Социалната структура на страната ерозира. По-специално, лошото здраве вреди на предлагането на работна ръка. Ако правителството не е готово да повиши съответните данъци, то трябва да бъде честно за това. Оставянето на инфлацията да намали реалното заплащане, като същевременно очаква услугите да бъдат запазени, да не говорим за подобряване, е просто нечестно.

Правителството трябва да поддържа заплащането в съответствие с това в частния сектор, особено където има значителни проблеми с набирането и задържането на служители. Ако това означава, че трябва да разгърне отново планове за разходи, които вече нямат смисъл при днешните обезценени лири, така да бъде. Това, което се случва сега, може да е разумно откъм пенита, но е глупаво откъм паунди.